Home » 2015 » June » 23 » История на красотата: Вездесъщата Хелена Рубинщайн / автор на статията Оливера Арнаудова
10:54 PM
История на красотата: Вездесъщата Хелена Рубинщайн / автор на статията Оливера Арнаудова

Статията е публикувана и в сайта Woman.bg

част 1

http://woman.hotnews.bg/n/istoriya-na-krasotata-vezdesushtata-helena-rubinshtajn--i-chast.18431.html

част 2

http://woman.hotnews.bg/n/istoriya-na-krasotata-vezdesushtata-helena-rubinshtajn--ii-chastfaceb00k.18459.html

История на красотата: Вездесъщата Хелена Рубинщайн - I част

Нейният живот напомня полет на метеор, изгарящ всичко по пътя си...

Нa 20 години тя забърква кремове в тъмното си австралийско дюкянче. Няколко години по-късно нейни лаборатории и фабрики започват да никнат по цял свят.

Хелена Рубинщайн е една от най-забележителните жени на XX век. Прозорливостта и личните й качества изравняват успеха на пионерката на модерната козметика с този на Коко Шанел. Жан Кокто я нарича „императрица на красотата”. Напълно заслужена титла.

„Бих искала бизнесът ми да продължи да съществува триста години”, беше заявила старата дама малко преди да почине през 1965г.

Вече близо цял век фирмата, която тя основава, продължава да упражнява все същата магия, за да стане през 1988г. козметичен гигант номер едно в света.

В далечната 1902г. обаче никой не би помислил да заложи и цент на малкия салон за красота, който младата полякиня отваря в центъра на Мелбърн.



Хелена е родена на 25 септември 1872г. в Краков.Тя е най-голямата от осемте дъщери на еврейската фамилия на Хорация и Август Рубинщайн. Майката произхожда от семейство на банкери. Бащата е по-скоро нежен мечтател, страстно привличан от изкуството и древността.

По рождение най-голямата Рубинщайн е с дух на водач и още от малка проявява самостоятелност, упорство и трудолюбие.С течение на годините обаче противоречието между света на строгия семеен юдаизъм и усета за свобода и независимост по време на гимназиалното образование, накланя везните за житейски избор в полза на последното. В един момент дори напуска училището наричайки го - „смъртна скука”.

На 20г. по настояване на баща си за малко да се омъжи за лекар. Отказва му под претекст, че трябва да отиде да живее при брата на майка си. Само че на вуйчо й му се налага да емигрира в Австралия. Така през 1892г. Хелена отпътувала за петия континент. В куфара госпожицата е пъхнала 12 бурканчета с крем за лице. Има ги от приятелка актриса и техен създател бил химикът Яков Ликуский. Носи и подкрепата на майка си, която винаги й е внушавала, че интуицията и красотата са силата, която позволява на жените сами да управляват съдбата си. Подозирала ли е тогава Хелена колко права ще се окаже майка й?

В онези времена са нужни 3 месеца път, за да измине разстоянието от Краков до Коулрейн, малко забутано селище, отстоящо на 100км. oт столицата, където са се установили австралийските й роднини. Пристигането на малката Хелена е истинско събитие за дамите в града. Там на австралийските жени, подложени на безпощадния към кожата австралийски климат, тя любезно предлага първото си бурканче, после второто..., скоро запасите й свършват. Клиентките искат още и още от чудодейния крем, успокояващ и омекотяващ загорялата им кожа.

Хелена усетила, че е напипала златна жилка и по нейно спешно настояване от Австралия, д-р Ликуски, химик по професия и приятел на фамилията, създава формулата на крем, който незнайно защо Хелена нарича - „Валаз”.

И дoкато тя изучава тайните на растенията и билките при аптекаря на ъгъла, близките и останали в Краков, започват редовно да я снабдяват с необходимите съставки. Така се ражда онова, което съперничката й Елизабет Арден нарича по късно - „полска мафия”.

Но в страната на кенгуруто успехът е все още много далеч. Десет мрачни години и невероятна упоритост са необходими на младата жена, за да се наложи в страната. Но Хелена, която е убедена, че е родена с мисия, вярва в успеха си: „Бяхме скромни хора с много малко пари. Аз бях най-голямата и тъй като в семейството ни нямаше момчета, знаех, че ще трябва да помагам на близките си. Австралия беше единственият изход, така, че трябваше да се справя. Сама да извървя пътя си.”-разказва тя в „Мемоарите” си.

Така през 1902г. в Мелбърн се появява фирмата „Валаз”. Три години по-късно д-р Ликуски и една от сестрите й се присъединяват към Хелена, която очевидно се нуждае от подкрепа. Салонът й се състои от три малки стаи, пердетата е ушила собственоръчно от свои стари поли. Но бурканчетата с крем се продават като топъл хляб. С помощта на стария химик тя постепенно разнообразява продукцията си: лосиони, сапуни, други видове кремове...



През 1907г. Хелена вече е достатъчно богата, за да остави салона в ръцете на сестра си и да предприеме обиколка из Европа. Среща се с дерматолози и диетолози. Известно време учи в Париж под ръководството на известния дерматолог Бертло. Така се оформят новите й схващания за козметичните продукти.

В края на същата година Хелена се връща в Мелбърн. Американският журналист от полски произход Едуард Тайтъс публикува хвалебствена статия за нея, с която я лансира. Той е образован, има достъп до всички интелектуални и артистични кръгове в Европа и става неин съпруг. Двамата са пълна противоположност - той е чувствителен, свързан с литературата и бил очарован от нейната страстност и устрем към успеха. Той остава голямата й любов.

„Валаз” открива свои клонове в Брицбейн и Сидни, а младата двойка се установява в Лондон. Годината е 1908. Раждат им се двама сина - Рой и Хорации. Паралелно с това отваря врати лондонския „Валаз”, настанен в сградата на лорд Солсбъри на Майфеър.

Успехът е зашеметяващ. За десет години младата имигрантка става заможна и прочута жена, а стилът й – строга рокля, тежък кок, рубиненочервени устни, орлов поглед и много бижута – удивлява и завладява.

Бижутата са нейната слабост. „Колкото по-дребна е една жена, толкова повече бижута трябва да носи”, казва тя с ниския си глас с тежък полски акцент, който не оставя никого безразличен.

Благоразумно Хелена Рубинщайн, започнала бизнеса си с една простичка рецепта - да прави това, което умее. Но го прави най-добре от всички. Тайната й - спи малко и работи по 12 часа на ден.

Стремящата да контролира всяко действие на подчинените си, неуморима и не знаеща какво е почивка, Хелена Рубинщайн се прочува с безкомпромисност и деспотизъм. „Или по моят начин, или по никакъв друг”- това бил девизът й. А след работния ден, вечерта неизменно се появява по всички важни за бизнеса й модни места, хванала под ръка прекрасния Тайтъс.

Дрогата й: ревността. Щом погледът на мъжа й се насочи към друга жена, Хелена тича при бижутера си и поръчва ново бижу, най-често перли, към които изпитва особена слабост.

История на красотата: Вездесъщата Хелена Рубинщайн - II част

 

„Нищо не помага така да сме красиви, както работата”-Х. Рубинщайн

През 1909г. Хелена купува огромна къща във викториански стил в Лондон. Не щади пари и за произведения на изкуството, за антиквариати, за околосветски обиколки, но в същото време пестеливостта и по отношение на себе си е пословична - рядко плащала за такси, често си купувала преоценени дрехи, сама си приготвяла храна за деня, посещавала ресторантите само, ако е по работа.

 

По същото време открива „Институт за красота” във Фобур-Сент-Оноре, Париж. С началото на Първата световна война през 1914г. Хелена, съпругът и и двамата им синове заминават за Ню Йорк. В Лондон остава да се разпорежда сестра и Манка, а в Париж другата и сестра Полин.

Салоните „Валаз” се появяват в Ню Йорк, Чикаго, Бостън...

В САЩ обаче се е настанила „другата”-Елизабет Арден. Същата, чието име госпожа Рубинщайн никога няма да спомене, но с която се вкопчва в безмилостна битка. Битка, от която и двете излизат победителки.



През 1917г. Хелена Рубинщайн решава да зарежда с продуктите си веригата магазини „City of Paris” в Сан Франциско. Така тя първа въвежда практиката определена марка продукти да се разпространява чрез посредничеството на упълномощени за това магазини.

Същата година тя понася и много голям удар в личен аспект, когато съпругът й я напуска през 1930г. За съжаление изходът е бил предизвестен. Хелена е отдадена единствено и само на работата си. След време по повод този развод тя ще каже за себе си: „...сърцето ми винаги се е раздвоявало между любимите ми хора и амбициите, които не ми даваха покой”. В тази битка победили нейните амбиции.

С помощта на сестра си Манка, която идва да я подкрепи в завладяването на новия континент, Хелена разнообразява дейността си, открива нови представителства, учи жените да се гримират.

Вече притежава седем къщи в Париж, Лондон и САЩ. Общува с Хемингуей, Шагал, Модилиани, Фолкнър, колекционира импресионисти, както и творби на Жорж Брак, Леже, Пикасо.

Хелена и Пикасо. Единствен той се отказва да я рисува след двадесет опита. Силно електричество помежду им, може би?

 

Всички прочути художници рисуват портретите й. Салвадор Дали увековечава Хелена в образа на жената-Прометей, прикована към скалата в собствената си зелена рокля.



Пионерката на красотата атакува продуктите за грижа за тялото: хидротерапия, електролиза, шотландски душ. През 1923г. каталогът и включва 80 продукта, 160 съвета за гримиране, кремове за отслабване и какво ли не още. Всеки от дистрибуторите и минава 6 месечен курс на обучение. Същата битка води и с продавачите си. Така превръща красотата в индустрия.

Малко преди краха на Нюйоркската борса, използвайки предтекста, че все още би могла да спаси брака си, Хелена продава бизнеса в Америка за 8 милиона долара и заминава за Париж при мъжа на живота си. Двамата се развеждат окончателно през 1936г. Междувременно през 1929г. „Уолстрийт” се срива, повличайки със себе си и акциите на Рубинщайн.

До края на живота си Хелена не престава да работи, да създава, да умножава богатството си. След като не успява да я направи щастлива, съпругът й неволно я прави една от най-богатите жени в света. Милано, Виена, Торонто...салоните и никнат по цялото земно кълбо.

През 1938г. Хелена се омъжва за 23 години по-младия руски аристократ Гуриели и става принцеса. Това е един брак-сделка. В брачният договор се указва, че ако Хелена преживее съпруга си, цялото негово състояние остава за нея.

Всички в Париж се смеели на това. Но Рубинщайн се оказала прозорлива и действително надживяла по-младия си мъж. Докато бил жив му посветила линия мъжка козметика, но за съжаление, когато починал дори и не отишла на погребението му, била заета отново с работата си. Дори направила изказване: „Отиде си? Какво толкова? Защо толкова пари да отиват на вятъра?”.

През 1939г. лансира Waterproof Mascara, прочутата си водоустойчива спирала за мигли.

Хелена влиза в челната десетка на най-богатите жени за времето си. Уверена и властна била майстор на саморекламата, умело манипулирала околните. На важни постове по света в бизнеса си поставяла някои от многобройните си сестри, но и с тях се отнасяла жестоко, контролирала ги прецизно и искала да работят до пълно изтощение. Имала конфликт и със синовете си. Хорации, който не желаел да живее по опеката и властния характер на майка си, в момент на афект след пореден скандал с нея, катастрофира и умира. Хелена не напуснала Париж за погребението му. Възможно е, това да е породено от нейния огромен страх от смъртта.

През войната голяма част от семейството и загива в лагерите, цялото и имущество и пари в Европа са конфискувани или унищожени. В САЩ обаче тя е мултимилионерка. На 70г. дребната, пъргава и вече доста позакръглена принцеса Гуриели се връща в Париж. За да започне всичко от нула. Всяка сутрин взима метрото и отива да работи в бутик без електричество във Фобур-Сент-Оноре. След пет години лишения парижанките като луди се нахвърлят за кремовете й. Пет години по-късно фирмата й е номер едно в Европа.

През 1950г. Мадам, както всички я наричат, основава фондация, чиято цел е да защитава правата на жените и децата и да помага за образованието им. Вярна на моралните си ценности и на една етика, която отстоява през целия си живот, императрицата на красотата, учредява съвместно с ЮНЕСКО наградата „Хелена Рубинщайн” за жените и науката. Трябва да се спомене, че тя е направила много и за Израел и за музея в Тел Авив. Неслучайно той носи и нейното име. За нещата в своя живот Хелена казвала че: „В този бизнес вие сте длъжни да работите 24 часа и да живеете поне 300 години”.



След това...още няколко смарагда, няколко крема, няколко съвета и идва време, когато тя завинаги напуска тази земя на 93г. – величествена, но самотна. Наистина Мадам изглежда с двадесет години по-млада, но на колко години е всъщност малцина знаят? А и този въпрос много би я нервирал, защото тя смята, че една жена никога не бива да издава възрастта си.

Views: 127 | Added by: make_over | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
More info
Image gallery
contact
Phone: +7 495 287-42-34 Email: info@ucoz.com
CHARLES S. ANDREWS
3139 Brownton Road
Long Community, MS 38915
Location in google Maps