Belle vue-make up studio and school

Традицията винаги е била взискателна по отношение на грима. Променящ се, гъвкав, а понякога и дързък, той обгръща лицето и го кара да вибрира с нова интонация. Разкош, естетика и магия-едва ли само тези са думите, с които можем да опишем силата на това невероятно изкуство-ГРИМИРАНЕТО.”

Гримът-това не е само маска и не е толкова мода. Гримът-това е изкуството да подчертаем достойнствата на лицето и да изявим неговата индивидуалност-независимо от това, кое е модно в момента: пухкави устни, котешки очи или изкуствени мигли.

Естествено, давайки съвети, гримьора взема под внимание не само модните тенденции, стреми се главно към това, човека да изглежда красив, да излъчва чувство на увереност в себе си.

Разбира се едно от предназначенията на декоративната козметика е да подава „еротични сигнали”-вижте пред Вас стои ТЯ, която харесва себе си и иска да се хареса и на околните. Именно за това хората са използвали декоративната козметика през всички времена. И не само жените, но и мъжете.

За да се усвои професията на гримьора, трябва да се започне с основните техники на грима, да се запознаем с необходимите за това принадлежности и продукти. Да се получава винаги актуална информация и съвети, които са приложими винаги, независимо от модата. Винаги да се търси новото, полезното, както и да се експериментира.

КАКВО СЕ РАЗБИРА ПОД ОПРЕДЕЛЕНИЕТО КРАСОТА И ГРИМ

Когато външността хармонира с вътрешният мир на човека и позволява да се изяви неговата личност, но не посредством маска надяната върху външността му. Жената е красива, когато тя самата е доволна от това как изглежда и впечатлението, което произвежда на околните.

КАКВА РОЛЯ ИГРАЕ ГРИМЪТ ЗА КРАСОТАТА?

По скоро това е игра. Гримът трябва да даде на жената увереност, че достойнствата на нейното лице няма да останат незабелязани, а недостатъците ще се превърнат в индивидуални особености, а защо не и възхитителни илюзии..

От една страна гримът е свързан с настроението, от друга с чувството на увереност в себе си. Може да се гримира само тогава, когато желаем и да се прави това, което съответства на Вашият импулс, а не да се съобразяваме с модата. Желателно е да се опитват различни техники.

КОЕ Е НАЙ-ГЛАВНОТО ПРИ НАНАСЯНЕТО НА ГРИМА?

Щателно и тънко нанасяне на основата-базовият тонален слой, т.н. основен тон. Но не най-важното е той да прикрие всичко-защото за по-голямата част от лицето, това ще изглежда неестествено. Цветът трябва да съответства на цвета на кожата.

Равномерният тон на кожата и свежия, добре разпределен руж, трябва да разгърне красотата на очите и да не се получава натовареност на тоновете.

КОЛКО ВАЖНО Е ТОВА, ГРИМЪТ ДА СЪОТВЕТСТВА НА МОДАТА?

Това не е толкова важно. Препоръките на гримьорите е гримът да е сътворен специално за дадената личност, нейните индивидуални черти и подхояща палитра цветове.

Най-голяма грешка е да се насочваме към тенденциите на модата, а не към типа на човека. За всеки гримьорът трябва да намери най-подходящия стил и а посъветва клиента да се придържа към него, а да експериментира само в особени случаи-когато е свободен и се забавлява пред огледалото.

ИЗКУСТВОТО НА ГРИМА

Всеки, който се гримира сам или гримира друг се превръща в художник и се потапя в света на изкуството. По скоро получава шанс да стане част от него. А изкуството по думите на Аристотел: ”Завършва това, което не е донаправила природата”. Все пак не бива да допускате грешката да посвещавате себе си в името на идеала.

Работете със своето лице и лицата на другите така, че хората гледайки работата ви да благоговеят пред красотата.

Не бързайте да поправяте всички недостатъци. Опитайте се да смекчите по явните от тях, така че да изглеждат като възхитителни илюзии.

Счита се, че лица с неправилни черти по-точно отразяват характера по свой обаятелен начин. Освен това той повече се врязва в паметта.

Например – носовете на Мерил Стрийп или Барбара Стрейзън им придават сила и драматизъм. Ако него го няма, обликът на тези жени много би се променил. Гледайки на тях ние си мислим - ето жени силни духом и уверени в себе си.

Ако имате някои особености по лицето си или това на вашите клиенти, форми далечни от съвършените, по-добре е да се примирите и да ги заобичате или да посъветвате и другите да го сторят за себе си. Това е дадено от природата. Напълно е възможно рано или късно това да се окаже предпочитано и модно и да стане предмет на възхищение от околните.

Прост извод-ако можете с пълно съзнание да оцените своята индивидуалност, в края на краищата ще ви оцени и целият свят. Не се подценявайте!

НАЙ-ВАЖНИТЕ УЧАСТЪЦИ

Очите-най-изразителната част на лицето. Те са оръжието да се държат околните в напрежение.

Очите трябва да излъчват сила и енергия. Да обладават с хипнотичен поглед.

Вълшебната сила, с която са надарени очите ни принуждава при гримиране да се отнасяме към тях с необходимото внимание.

Особено добре е да наблегнем на тях, когато имаме по-дълъг нос.

ЧЕРВЕНИЯТ ЦВЯТ

Мястото, което принадлежи на червеният цвят са устните и скулите. Червеното-цвета на кръвта, страстта и огъня. Този цвят повишава настроението, ободрява, освежава.

Когато нанасяме този цвят се увеличава шанса да направим изискан и деликатен намек за страстната си натура.

Устните са онази част от лицето, която свързваме с чувствеността. Те винаги са обект на желания и страсти. Червеното върху устните във всекидневието, трябва да отразява тлееща страст, а не бушуващ ослепителен огън.

Цветът на червилото, винаги да се съобразява с цвета на зъбите.

ВЕЧЕРНИЯТ ТРИУМФ

Настроението вечер е по-различно – желаете да сте зашеметяващи или съблазнителни, по-красиви изобщо. За кого не е важно, за гостите на приема, заради един човек, който означава всичко за вас или заради самите себе си.

За вечерният грим се позволява повече фантазия и се стараем да постигнем нещо необичайно. Не обуздавайте вашето въображение, но и не прекалявайте. Искате резултата да е необикновен, а не да изглеждате неизискано и глупаво.

Осветлението-това е първото, което се има предвид при вечерният грим. Вечерните светлини са по-игриви и меки от дневните.

Вечерният грим трябва да е по-изразителен съобразявайки се и с дрехите.

Цветовете на вечерният грим превъплъщават. Възможностите са безгранични.

ОЩЕ НЕЩО ЗА ПРОФЕСИЯТА-ГРИМЬОР

Гримьорът е художник-артист, който дава възможност да бъде избран начина, маниера, оформянето на грима за всеки според вкуса и стила му.

Изработва, придава най-подходящите форми и линии според съвременната мода, прилагайки най-подходящото според индивида.

За да бъдем добри гримьори, трябва да вярваме, че грима дава на всеки сила за трансформация на същността и се опитаме да създадем нови лица, хараклтери или да подчертаем най-доброто от лицата.

Гримьорът е магьосник. Той създава атмосфера на красота смесена с магия.

Гримьорът ескалира от обикновения грим до арт формите.

Гримьорът е чудотворец, майстор, артист, вдъхновотел, перфекционист.

Гримьорът трансформира ординарното в екстраординарно.

Изкуството на гримьора прави така, че всеки да изиграе характера за който си е мечтал или иска да бъде за известно време. Да бъде персоната, която винаги е искал да бъде и най-важното да чувства най-доброто от това, което ние изпитваме към себе си.

Гримьорът е скулптор не само на лицата, а и на душата на човека!

История на красотата: Есте Лаудер / автор на статията Оливера Арнаудова

make_over — Tue, 23 Jun 2015 20:25:04 GMT

Статията е публикувана и в сайта Woman.bg

част 1

http://woman.hotnews.bg/n/istoriya-na-krasotata-esti-lauder-i-chast.18581.html

част 2

http://woman.hotnews.bg/n/istoriya-na-krasotata-este-lauder-ii-chast-.18679.html

История на красотата: Есте Лаудер (I част)

Целия си живот Есте Лаудер посвещава само на едно - как да направи прекрасния пол още по-прекрасен.

В областта на красотата тя е направила не по-малко от Коко Шанел, Кристиан Диор и Ив Сен Лоран в модата.

В края на живота си Есте Лаудер с гордост споделя: ”Останах единствената, която запази семейството и бизнеса. Елизабет Арден и Хелена Рубинщайн продадоха марките си. Те си отидоха, аз оставам завинаги.”

Със смъртта й през 2004г. с нея си отива цяла една епоха. Но нейната компания, в която в момента работят около 20 000 души, има магазини в над 130 страни по света, както и огромни печалби не е застрашена от забрава. Нима може да умре изконната женска мечта за младост и красота?

Но в началото не е имала нито богатството, нито аристократичен произход или разкошния живот на кралица. Сама, преодолявайки низ от житейски и бизнес трудности, доказала, че може да сбъднеш мечтата си да твориш красота в реалността.

Есте Лаудер описва в своята автобиографична книга „Есте-историята на успеха” живота и тайните на световния си възход.

Жозефина Естер Ментцер се е родила в небогатото нюйоркско предградие Куинс на 1.07.1908г. и живяла на втория етаж над малкото магазинче на баща си.

Есте е най-малкото от осемте деца на еврейските наследствени емигранти от унгаро-чешки произход Макс и Роза Ментцер.

В детството си се смущавала от произхода и акцента на родителите си. Искала да стане истинска американка и за нея това било синоним на успеха.

От майка си наследява любовта и отношението към красотата. Харесвала да играе с многочислените й козметични кутийки с кремове и пудра, както и шишенца с ароматни вълшебства.

Есте се запознала с науката на убеждаването още в онези невръстни години, когато упорито настоявала и не обичала да й отказват да разкрасява всички у дома, включително и собствените си кукли.

Майка й доживява до дълбока старост и била с десет години по-възрастна от съпруга си. В последствие Естер считала, че разликата във възрастта е добър способ да се съхрани един брак - „Ако всички жени трябва да държат себе си в добър тонус пред по-младите си мъже, те никога няма да престанат да искат да се превъплъщават в красиви богини”.

В детството си Есте помагала отрано в магазина на баща си. Това я научило на изкуството на предприемчивостта и продажбите. Но освен това мечтаела и за славата на актрисите, цветя и галантни поклонници. Лаудер признава, че именно онези първи години в Куинс оказват влияние върху бизнес възпитанието й, а пример за подражание бил баща й.

Когато Есте станала на 6 години, в дома им дошъл да живее чичо й Джон Шотц, химик по професия с разработена своя секретна формула за козметичен крем, който променил живота й. Нарича го „вълшебник, идеал и учител” и допълва: ”Той завладя моето въображение така, както не се отдаде на никой никога след него”.

Той пък я наричал: „Моята малка блондинка”. Благодарение на заниманията с чичо си в импровизирана домашна лаборатория, Есте създала 4 формули на крем за кожа, които се произвеждат и до днес.

В началото Есте започнала с това, че снабдявала с крем всичките си съученички в общинското училище в Куинс, което посещавала до 8 клас. За рекламата на тинейджърката много важен бил образът, който й помагал да рекламира продукта – нейната собствена красота и безупречна кожа. Есте намерила ролята си в живота. Постепенно от девойка-емигрант с акцент, тя тръгнала по пътя на преобразяването в светска дама.

След завършване на училище Есте се поддава на ухажването на процъфтяващия нюйоркски търговец на модни дрехи - Джоузеф Лаутер /по-късно изменя фамилията си на Лаудер/. Така на 15 януари 1930г. тя се омъжва за него и укротява дългото си име до благозвучното Есте.

Експанзивният характер на Есте противоречи със спокойния и сговорчив характер на Джоузеф, но по-важното е, че той я обожава. Първото им дете се ражда през 1933г.

Есте заработва за семейството продавайки своят крем за лице. Така се появява първата й компания: „Lauter Chemists”.

Постепенно Есте се въплътила в образа на влиятелна и прекрасна дама. Единственото, което я вълнувало било да подчини всички на красотата от козметичните кутийки. За съжаление отношенията със съпругът й останали на втори план. Бракът им рухнал през 1939г.

След развода се преместила да живее с шестгодишния Леонард в Маями, Флорида. Там й се открил съвършено друг живот - свободен и неангажиращ. Ходела по балове, влюбвала се и съжалявала, че се е омъжила прекалено млада, преди да успее да опознае всички прелести на живота. Амбициозна, както винаги, създала представителство в „Roney Plaza” на Колинз авеню. Това били времена на козметичния възход в Маями бийч и Лаудер се надявала да напипа златната нишка. Водещият й принцип бил - „Имиджът, това е всичко!”.

Следващите 3 години Есте продавала в Маями средства за грижа за кожата на почиващите богаташи. Влязла в контакти с много влиятелни личности. Един ползотворен такъв бил с Арнолд Луис - президент и председател на асоциация „Международни аромати”. От него научила тънкости от занаята при изготвяне, селектиране и производство на парфюми.

Опитала се да поддържа и близки отношения с Чарлз Московиц, тогавашен изпълнителен директор на „Мetro Goldwin Mayer”, но усилията й се оказали безуспешни.

Накрая се оказало, че не може да осъществи докрай мечтите си в Маями и след четири години в безплодни усилия започнала да се уморява. В този момент се разболял и малкият Леонард, което било предпоставка да се свърже отново с бившия си съпруг. Но след срещата между тях отново се разбушували силни страсти и на 7.12.1942г. те се оженили отново. Решили заедно да се занимават с козметичен бизнес. Разбрали се Есте да отговаря за разработките на продукцията и маркетинга, като президент на компанията, а Джо да се заеме с финансите, производството и управлението. Фактически, това положило началото на империята „Estee Lauder Cosmetics”.

Първия си магазин Лаудер открила в Ню Йорк през 1944г. Наскоро родила и втория си син Роналд. След раждането бързо се върнала на работа и практически през 1946г. била основана и „Estee Lauder Inc.”

За производствените цели семейство Лаудер преустроили манхатънски ресторант във фабрика за козметичната продукция. През деня Лаудер продавала продуктите изготвени нощем.

В арсенала на компанията тогава имало два крема, подхранващо мляко, почистващо масло, червило, пудра и сенки - необходим минимум продукти с високо качество.

Мечтателната и лекомислена уж на вид млада жена никога не пренебрегвала деловата сметка и бизнес инстинкта.

Находчивостта на Есте Лаудер и позволявала не само да създава прекрасни натурални продукти, но и правилно да ги продава. Маркетинговите ходове, не по-малко от химическите формули помогнали на Есте да сътвори от малкото предприятие империя с гарантирано качество на пазара.

Не минало и без куриозни моменти. Известен бил случаят, когато един ден прислужницата на нейна богата клиентка вместо майонеза в салатата сложила крем на Есте Лаудер. Есте се разсмяла и коментирала: „Чудесно! В моите кремове има само натурални съставки! Така, че на салатата няма начин как да навреди!”. С времето куриозът се превърнал в реклама.

Освен това маркетинговите й цели били прости и ясни. Есте знаела, че жените в забързаното ежедневие имат само десет минути сутрин и вечер за поддържане. За това време те трябвало да станат млади и сияещи. От там се появила и безпогрешната концепция - „Бързо и ефективно”. А споделяйки тази максима, клиентките разтваряли охотно портфейла си.

Друг маркетингов трик бил измисленият от нея: „Разкажи на друга жена”. Тоест, рекламата от уста на уста. Есте била сигурна, че веднъж опитала продукт с марката „Еstee Lauder”, клиентката ще го заобича и сподели със своите приятелки. „Красотата е отношение. Няма никаква тайна” - казвала вдъхновената Лаудер.

Eсте продължила да изнамира начини и техники, за да продава още по-успешно своите продукти. В началото на 50-те години на м.в. на своите презентации всяка клиентка и гостенка получавала като подарък малък продуктов образец. Така и жените били благодарни, а и доверието в продуктите растяло. Освен това на всяка желаеща се предоставял рекламен грим и въобще вниманието към клиентите било на първо място. Есте се познавала с огромен брой от почитателките си. През зимата посещавала някои дори лично за партия бридж и за разговори, свързани с предлаганите продукти, грим за забавление и тестване на новите неща.

Неуморимата Есте устройвала партита и безплатни демонстрации в козметични салони, хотели, ресторанти, частни домове, в метрото, навсякъде, където имала възможност.

История на красотата: Есте Лаудер (II част)

Наблюдавайки клиентската психология, Есте забелязала, че жените обичали да пазаруват в големите магазини и закупували козметика измежду другите покупки. Тогава й хрумнала идеята да си сътрудничи с най-добрите вериги магазини.

„Saks Fifth Avenue ” бил първият, с който сключила договор за собствен щанд след благотворителен бал в Waldorf-Astoria, където направила блестяща своя презентация с включени подаръчни комплекти нейна козметика. За този договор тя казва: "Това беше най-важният и прекрасен момент в моят живот”.

Това събитие предопределило внедряването на Есте Лаудер в руслото на голямата национална козметична индустрия. Отдала й се възможност да се конкурира с компании като Revlon, Charles of the Ritz, Helena Rubinshtein и Elizabeth Arden.

Последвали договори с “Blooming dales” , „Neiman Marcus”, „Marshal Field”, „Bonwit Teller” и „Macy’s”. Това придало на компанията още по-висок престиж и доказвало качеството на предлаганата продукция. Един от директорите на голяма верига магазини казвал за нея: ”Тя беше тиранин, но творческа личност.”

Управляващият „Neiman Marcus” по онова време си спомня: „Когато идваше в магазина буквално помиташе продукцията на Charles of the Ritz на пода и слагаше своите неща, ако не й харесваше мястото, което бяхме избрали за нейните продукти. Ненавистта и към конкурентите нямаше равна на себе си и това е един от главните фактори за успехът й. Всички останали марки считаше за смъртни врагове.”

На щандовете с продукцията си Есте устройвала безплатно тестване на продуктите. В тази връзка казвала, че ако не можете да продадете, то проблемът не е в продуктите, а в самите вас.

Тя въвела и традицията за безплатен подарък с покупка.

През 1953г. използвала резервни фондове за новаторски рекламен подход - влагала в безплатни образци и тестери, които разпращала по пощата.

Изключително голямо внимание Есте обръщала на външния вид и обучение на своите служителки, които продавали продуктите. Не искала да губи клиенти заради непрофесионални сътруднички. Те трябвало да бъдат живата реклама на фирмата. Есте имала изисквания - „Трябва да са изящни, приветливи и привлекателни. Трябва да са уверени в себе си и предани на фирмата. Длъжни са не само да разказват подробно за продукта, но и да демонстрират неговите възможности със своя личен пример - външния си вид!”

Още в онази епоха Лаудер се убеждава в правилността на един от професионалните си принципи – ако можете да кажете истината на клиента, просто го направете. Затова на въпроса: „Вярно ли е, че вашите червила не могат да се изтрият?”, отговаря: „Не, ако бяха вечни, щях да се разоря. Но моите червила остават върху устните по-продължително в сравнение с всички останали.”

Първият си парфюм и масло за вана Есте представила през 1953г. - „Youth Dew”. След това последвали още по разкошните й аромати, но именно този аромат се оказал повратна точка в нейния бизнес. Продажбите тръгнали все по-нагоре и достигнали невероятни размери.

Покорила и парфюмерийния пазар, Есте Лаудер обърнала взора си към тонално покривното средство фон дьо тен. До този момент пудрите и тоналните кремове имали розов или бял цвят, а на Есте се родила простичката мисъл да им придаде натурален цвят като естествения тен на кожата.

Въвела и модата на черно-бялата реклама и то просто за да спести от средства.

През 1962г. Есте Лаудер е сред първите козметични фирми, които използват супермодели в рекламните си кампании, като сред лицата на марката са били Уилоу Бей, Паолина Порижкова, Елизабет Хърли, Кароли Мърфи и т.н.

Уилоу Бей - рекламно лице на Estee Lauder

Неизменно любезна, обаятелна и деловита тя до края останала страстна и решителна в делата си. „Никога не можете да й откажете. И в това е ключът на успеха й.” – така се изказвали за нея бизнес партньорите й.

След като покорила Америка, останало да направи същото и с Европа. Започнала внимателно да проучва навиците и предпочитанията на европейската публика.

През 60-те години Лаудер, активна както винаги, се впуснала в покоряване на международната си програма и преодолявайки немалко съпротивления, свързани с недоверието, с което европейците се отнасяли към всичко американско, открила щанд в престижния „Harrods” в Лондон.

Наложило й се да прибегне и до малки комерсиални хитрости, за да влезе и в „Galleries Lafayette” в Париж. След като не й се удало да убеди мениджъра да поръча от продуктите й, тя „уж” случайно счупила флакон на парфюма „Youth Dew” в търговската зала сред клиентите. Случващото се привлякло вниманието и интереса на заобикалящите я. Всички много харесали аромата и любопитствали откъде да го закупят. Менажерът капитолирал и сключил договор за поръчка. В биография й неслучайно пише: „Бизнесът за нея бил...просто театър.”

През 1964г. компанията пуснала на пазара и серията за мъже - „Aramis”. В интервю за моден журнал казва: „Щом жените носят мъжки костюми, защо и мъжете да не могат да използват кремове.”

След англичаните и французите, Германия също по достойнство оценила козметиката й.

След това през 1968г. Лаудер мигновено реагира на европейското движение на „зелените” като създава и представя ползващата се с необичаен успех серия “Clinique” - уникални хипоалергични продукти за грижа за кожата.

Още една удачна крачка в акцията да запознае жените с тези антиалергични продукти била идеята й да покани отдела на фирмата, занимаващ се със специализираните серии, да бъде оглавен от издателя на списание Vogue - Керол Филипс. Това се оказало великолепна идея, защото Керол бил олицетворение на красота и здраве и знаел как да се държи с различните възрастови групи, желаещи да достигнат умения и резултати в света на здравето и красотата.

Есте има и още един принос в козметичния бизнес - въвела семействеността в изграждането на компанията. През 1973г. тя предложила на сина си Леонардо да стане президент на компанията. Когато след смъртта й го помолили да охарактеризира майка си с една дума, той отвърнал: „Амбиция”. Нейният девиз бил: „Мисли глобално, действай локално!”.

Усещайки настъпващата старост, Есте не се предава утвърждавайки философията си: „Разбира се, годините играят против мен. Но на своята си страна играя аз самата и засега е неизвестно кой ще победи!”

Есте Лаудер умира през 2004г. бидейки цял живот център на своята империя за красота. Оставя фирмата на семейството си - синовете Леонард и Роналд и техните съпруги и деца. За нея семейството и бизнесът са всичко. Това тя умело вплита и във философията на компанията казвайки: „Моите служещи са моето семейство”.

Есте Лаудер е единствената жена, включена в топ 20 на най-влиятелните бизнесмени на века, съставен от списание “Time Magazine”.

„В един перфектен свят всички ние сме оценявани по душа, но в нашата не толкова съвършена реалност хубавата жена има изключително предимство и обикновено последната дума” пише Лаудер в автобиографията си и оставя след себе си 15 златни правила за бизнес предприемачество:

1. Най-главното - изборът на място.
2. Ако сте ядосани - не го показвайте.
3. Привличайте всеки с това, което го интересува.
4. Винаги пазете имиджа си.
5. Дръжте под око конкуренцията.
6. Разделяйте и владейте.
7. Учете се да казвате - „не”.
8. Доверявайте се на вътрешния си глас.
9. Законът може да е жесток, но е закон.
10. Признавайте грешките си.
11. Записвайте си важните неща.
12. Наемайте най-добрите специалисти.
13. Преодолявайте препятствията.
14. Отдавайте дължимото доверие и уважение.
15. Обучавайте добре продаващия персонал.

В заключение не можем да не споменем нейното откровение: „Аз винаги действах интуитивно, бързо, не размишлявах за възможен неуспех и не се занимавах със самоанализи. Късно се включих в този бизнес и нямах нито време, нито място, за да чакам. Но сега оставам –завинаги!”

LANCÔME – френска история за чувственост и красота / автор на статията Оливера Арнаудова

make_over — Tue, 23 Jun 2015 20:20:36 GMT

Статията е публикувана и в сайта Woman.bg

част 1

http://woman.hotnews.bg/n/lancme--frenska-istoriya-za-chuvstvenost-i-krasota-i-chast.18805.html

част 2

http://woman.hotnews.bg/n/lancme--frenska-istoriya-za-chuvstvenost-i-krasota-ii-chast-.18841.html

LANCÔME – френска история за чувственост и красота (I част)

Арман Петижан, създателят на компанията Lancôme, през живота си обичал четири неща - Франция, жените, разкоша и розите. През 1935 като парфюмерист и козметик, той осъществява мечтата си лансирайки своя марка.

Бутикът отваря врати на улица „Фобург Сейнт-Оноре” № 29, а скоро това става и адресът на института за красота Lancôme.

„Защо създадох Lancôme?" - ще обясни един ден Арман Петижан - "Защото имах възможността да установя, че французите все по-малко означават нещо в областта на модата и на продуктите за красота. Две американски къщи бяха взели контрола не само на американския, но и на световния пазар. Мислех си, че би трябвало поне една френска марка да се нареди до американските.”

Арман Петижан се ражда през 1884г. в тихата френска провинция Сен Лу сюр Лемуз. В младостта си заедно с брат си се занимавал с търговия на стоки от Европа към Южна Америка. До Първата Световна война братята Петижан превозвали всичко - от скъпи вина до платове и машини. Изнасяли и парфюмерия, но Арман тогава все още не знаел, че тя ще стане голямата му страст.

Сен Лу сюр Лемуз

Със започването на Първата световна война Арман Петижан бил призован в армията. Началството му, узнавайки за богатия му професионален опит и знанията на чужди езици, го изпраща в Южна Америка за осъществяване на важни държавни мисии. Петижан трябвало да убеди южноамериканските страни да станат съюзник на Франция във войната. През 1917г. военнизираният Петижан съпровожда посланиците на Чили и Бразилия по време на визитите им във Франция. Удало му се така да ги очарова с историята на Франция, че действително ги привлякъл за съюзници.

След края на войната за награда на Петижан било предложено да избира между два поста: посланик на Франция в Бразилия или Министър на пропагандата. Но той чувствал че политиката не е неговото призвание и съдба и се отказал от тези толкова привлекателни предложения.

Арман Пиаже

Скоро след това започнал да работи в козметичната фирма Coty, където легендарният Франсоа Коти, наричан „Наполеон в парфюмерията”, станал негов учител. Той научил Петижан на две много важни неща в света на парфюмерията.

Коти казвал: „Дайте на жените най-добрата композиция на аромати. Представете ароматите във флакони с простичко изпълнение, но с безупречен вкус, поставете разумна цена и ще има бизнес, който светът не е виждал преди”.

Второто било: "Парфюмът трябва да възбужда не само обонянието, но и очите”.

Франсоа Коти със съпругата си

Петижан все пак не бил съгласен с философията на Коти за общодостъпност на парфюмите и мечтаел да съхрани шика и престижността на парфюмерийното производство. Това била съществена част от разногласието, което имал по време на работата си с Коти.

Ще мине много време и Арман Петижан ще се върне и припомни тези тайни на успеха, но за момента работел и се изкачвал по стълбицата на кариерата, докато стигнал до Директор на цялата империя Coty. Изкачил се на върха, Арман решил да осъществи старата си мечта, а именно да върне на френските парфюми старата им слава, които те отстъпват на американските фирми през 20-те и 30-те години на миналия век.

След смъртта на Франсоа Коти, Петижан напуснал поста си. Искал да твори и да създаде нещо свое и неповторимо.

Петижан имал изключителна интуиция. И това му помогнало не само в парфюмерията, но и в бизнеса.

Открил собствената си компания LANCÔME през февруари 1935г., когато бил на 50г. и в своя състав включвал плеада от неоспорими специалисти – към него се присъединили братята д’ Орнан /единият от които в последствие създава марката Sisley/, химикът Пиер Велон и художникът Жорж Делом, бивш арт-директор на Coty.

Петижан искал да назове компанията си с престижно и запомнящо се име, носещо дълбок смисъл, леко за произнасяне и обезателно асоцииращо се с Франция. В това наименования искал да се чува старинна музика и от него да навява разкош от минали столетия. Негов приятел, Гийом д’Орнано, му предложил идея за названието. Името LANCÔME идва от видоизмененото произношение на замък от поречието на Лоара, носещ името „Le Cheteau de Lancosme”.

Le Cheteau de Lancosme

Арман счел предложението за идеално въплъщение на френската достолепност и величие, символ на престижа и хармонията. Тъй като "s" не се чете, Арман решава да прибави едно ударение на буквата „Ô”. Любовта към френската елегантност и възхищение от красотата въплътени в името на марката станали нейна основна философия.

Петижан си спомнил уроците на Коти. Затова неслучайно за създаването на необичайни опаковки отговарял художникът Жорж Делом, с който преди това заедно работили при Коти. Именно Делом станал арт-директор на новата фирма и в течение на 30г. създавал оригинални флакони за продукцията на LANCÔME. За етикети на марката се избирали най-скъпите и уникални инкрустирани кутийки и кристални флакони на ювелира Рене Лалик.

Рене Лалик, ювелир

В историята завинаги остават одеколон Cashet Bleu /1935г./, чиито флакон представлявал амфора, парфюмът „Marakesh”/1947г./, както и Маgie, появил се през 1950г. Затова те и до сега са истински находки за колекционерите, а цената им по аукционите достигат невероятни величини.

Cashet Bleu

Marrakech

Magie

През 1952г. LANCÔME пуснал един от най-добрите си аромати – Tresor. Неговата презентация била съпроводена с грандиозен балетен спектакъл в двореца Шайо. Петижан заключил аромата на този парфюм в изящен флакон ръчна изработка с форма на диамант. Именно парфюмите Magie и Tresor доказали и разнесли славата на Петижан като велик парфюмерист.

Tresor

Първите пет аромата на LANCÔME – Tropiques, Tenders Nuits, Kypre, Bocages и Conquête, били представени на Международното изложение през 1935г. в Брюксел заедно с двата одеколона Cashet Bleu и Etiquette Noire, червила и пудра за лице и всичко това се случило още през първия месец от съществуването на фирмата.

Кутийка на пудра за лице

Разкошните позлатени флакони предизвикали възхищение сред хилядите посетители и завоювали безспорни награди. Увити с кристални цветя и херувими те изглеждали много привлекателно на фона на минималистичните, дори аскетични шишенца, характерни за онова време. Жорж Делом пояснява: „През 30-те шикът се считаше в отсъствието на детайли. Голите стени, лица без грим, флаконите за парфюмите бяха плоски и правоъгълни. Ние искахме да направим всичко наобратно.”

Заводът на компанията бил построен в местността Курбевуа, а бутикът бил с адрес в Париж на улица „Фобург Сент-Оноре” 29.

Арман Петижан пред витрината на бутика си

LANCÔME – френска история за чувственост и красота (II част)

През февруари 1942г. Петижан се решил на смела стъпка и открил школата на LANCÔME - Еcole. Идеята на Петижан била да възпитава „посланици на красотата” - поддържани, ефектни и елегантни жени, които да разказват и предлагат продукцията на LANCÔME.

Щателно подбраните девойки изучавали анатомия и психология, рисували, моделирали и се обучавали на изкуството на грима и козметиката. Посвещавали се в тайните на изготвянето на аромати, както и на успешното продаване на продуктите. След девет месеца обучение били готови да покоряват нови градове и страни по света. Повечето от часовете провеждал самият Петижан. Той казвал: „Добре можеш да продаваш това, което добре познаваш”.

Петижан сам пишел рекламните си текстове, лично пътувал по всевъзможни изложби да презентира компанията си. Успехът го съпътствал навсякъде. Скоро продукцията на LANCÔME била представена на почти всички европейски страни, а така също и в САЩ. През 1960г. марката била разпространена в почти 100 страни по света.

Името на розата

Съвременният символ на Lancôme – роза на тънко стебълце, е известно на всички. Но как се е появил този простичък и многозначителен символ?

Розата на Lancôme еволюирала и се изменяла заедно със самата компания. Отначало била част от герба на компанията, после се обособила самостоятелно. Няколко пъти е сменяла цвета и формата си, докато накрая се превърнала в онзи нежен и изящен цвят, украсяващ висококачествената продукция на знаменитата марка.

Гербът на Lancôme дълго време представлявал хармонично съчетание на три елемента: гордият цвят на лотоса, символизиращ божественото начало, висшата източна мъдрост и грижата за кожата, малък ангел с розови бузки, творение на Рубенс, олицетворяващ декоративната козметика и розата, асоциираща парфюмерията.

Друг символ на компанията била главата на богинята на любовта - Венера. С течение на времето било решено само розата да се остави като символ на компания.

Петижан обожавал рози. В имението си във Ville d’Avray имал розова градина - неговата гордост и радост в миговете за отдих. Арман считал, че розата символизира красотата и разкоша. В случая той избрал старинна роза, вдъхновена от акварелните произведения на художника Редут.

По-късно от розата останали само контурите й. Така тя повече приличала на подпис и емблема, украсяваща продукцията на Lancôme.

Специалистът по цветарство Мосю Делбар решил да създаде роза, приличаща на емблемата на компанията. Първата роза от сорта Lancôme се появила през 1973г.

Компанията продължавала да се развива. Арман Петижан казвал: „Парфюмите - това е престиж, най-съкровеното ни цвете, но средствата за грижа за външността са нашият насъщен хляб.”

През 1936г. Арман Петижан с помощта на химика Пиер Велон и професор Медински /автор на метода за стабилизация на натуралните екстракции/ пуска на пазара нощния крем Nutrix, който налага марката като луксозна козметика. Nutrix е с логото - „Сигурност за вечна красота”, чиято формула остава непроменена и до днес.

С времето този крем става култов продукт за хиляди жени и пет години по-късно е обявен за крем–чудо, възстановяващ пораженията от неблагоприятни климатични условия.

Той е препоръчван от Британското министерство на отбраната, като „единственият крем, устояващ на атомни атаки” (1950), а през 1966г. е дерматологично тестван срещу слънчеви изгаряния, възпаления, ухапвания от насекоми и напукана кожа, като в края на краищата е обявен за „семеен крем, който се предава от поколение на поколение”.

През Втората световна война поради липса на материали за опаковки Арман Петижан отказва да работи със заместителни такива с цел да запази качеството на своите продукти, дори с цената на това да продава по-малко. В резултат – тълпи от верни почитателки се редят на опашка пред магазините на Lancôme с празни бурканчета на Nutrix в ръка.

Новаторски елемент в продукцията на компанията е линията Oceane, създадена на основата на морски водорасли и вода.

Следващото направление по което работи фирмата е да излезе на пазара с продукти за декоративна козметика.

„Жената трябва да има блестящи устни. Устни на дете” отбелязва Арман Петижан и в отговор на това пуска на пазара овлажняващото червило „Rose de France”, съхраняващо мекотата на устните. Червилото е създадено на основата на натурално българско розово масло и вече десетилетия триумфира в контраст с модерните сухи и дълготрайни червила.

Следват 18 оттенъка пудра с аромата на Conquête. Кутийките са елегантни бужута сами по себе си - богато украсени. За тази си продукция Арман използвал истинско позлатяване и скъпоценни камъни.

Арман Петижан категорично отказва да поставя своите червила в еднократни опаковки (това е чисто ново изобретение за времето си).
„Никога една уважаваща себе си жена не би сложила подобен ужас в чантата си!” – казва той.

В началото на петдесетте години поради нарастващото производство и броят на работещите във фирмата, се налага разширяване на тогавашните помещения. В Шевил-Лару, близо до Орли, се построяват нови помещения насред гигантски розови полета. Първата копка е направена през 1957, но чак през 1962 се отваря „Малкият Версай на Парфюмерията”.

През 1959 Lancôme получава златен медал от изложението в Брюксел. Появата на малък опалов флакон във формата на луна е като поздрав за първия спътник. Той е в ограничена серия до стотина екземпляра.

Арман Петижан е наясно, че истинското признание идва от Съединените Щати. От 1953, освен парфюмите магазините ”Сакс” започват да предлагат и продуктите за грижа за кожата в Ню Йорк и още двадесетина други места, но без истинска маркетингова стратегия или реклама. Провалът е съвсем естествен и американските загуби анулират печалбите в Европа. Арман Петижан през 1961, тогава на 67 години, отстъпва ръководството на компанията на своя син – Арман Марсел. След опит за реорганизация и модернизация на фирмата той все пак отстъпва и я продава на L'Oréal (1964).

Маркетинговата политика на L'Oréal веднага включва марката в отдела си за луксозни стоки. Прави подмладяване на имиджа - розата остава единствена емблема на марката, реорганизират се новите гами продукти. Традиционното виждане на Lancôme – парфюм, грижа за кожата, грим е запазено с пускането на пазара на аромата Climat /1967г./, а след две години и на „Eau de Lancôme”- последният аромат, на който основателят на компанията Арман Петижан е свидетел преживе.

Подкрепени с мащабни инвестиции и реклами се реализират и фон дьо тен Maquima (1966), както и крем Bienfait du matin (1969).

70-те са години на утвърждаване на мястото на Lancôme на европейските пазари, след това и на световните, благодарение на новите кремове Hydrix през 1972, Progrès през 1977 и парфюма Magie Noire през 1978 .

През 1980 марката стъпва на американския пазар. След Съединените щати, Азия е целта за покоряване, опирайки се на новите открития като крем Niosôme, който се явява пионер в областта на превенция на стареенето на кожата, лансиран през 1986.

Ако сега Lancôme отделя огромно внимание на рекламата, това не винаги е било така. Всъщност Арман Петижан винаги е отказвал всякаква форма на реклама, тя се е ограничавала до няколко публикации в престижни и елитарни списания за изкуство.

Lancôme – марката най-близо до жените

В продължение на години две жени олицетворяват марката Lancôme – Карол Алт в Европа и Нанси Дютейл в САЩ, до влюбването от пръв поглед в Изабела Роселини.

Все още малко известната актриса е рекламно лице на крема Forte Vital – нощен лифтинг. Тя представя Lancôme за пръв път и остава рекламно лице за всички продукти на марката. Тази симбиоза е толкова невероятна, спонтанна и очевидна – идеална хармония, която се обяснява с красотата и обаянието на Изабела.

Изабела Роселини е лице на марката от 1983 до 1995 и е първата актриса представяща парфюма „Трезор” ("Trésor" )в рекламен филм на режисьора Петер Линдберг.

Музите на Lancôme

Докато Арман Петижан отказва всякаква форма на реклама, днес Lancôme олицетворява френската елегантност благодарение на своите музи.

През 2011 британската актриса Ема Уотсън е най-младата посланичка на модна къща Lancôme за новия парфюм Trésor Midnight Rose. Тя, заедно с Инес Сестре, Кристина Реали, Пенелопе Круз, Кейт Уинслет, Ан Хатауей, Ума Търман, Жулиет Бинош и Джулия Робъртс е една от музите на Lancôme.

" Жените имат своята индивидуалност, съчетала много лица и водят различни начини на живот в един и същи ден. Марката всъщност се обръща към всички жени по света и към всяка жена по отделно в нейното разнообразие. Затова за Lancôme всички жени споделят едно и също мнение за живота: очарование, съблазнителност, нежност и увереност в себе си, т.е. това, което всички наричаме: „френски чар”."

Епохата Жак и Пиер Герлен - "Талантът работи, геният твори " (част II) / автор на статията Оливера Арнаудова

make_over — Tue, 23 Jun 2015 20:13:29 GMT

Статията е публикувана и в сайта Woman.bg

част 2

http://woman.hotnews.bg/n/epohata-zhak-i-pier-gerlen--talantut-raboti-geniyat-tvori--chast-ii-.19014.html

Епохата Жак и Пиер Герлен - "Талантът работи, геният твори " (част II)

След смъртта на Еме Герлен, компанията е наследена от синовете на Габриел - Жак и Пиер. Историята сякаш се повтаря - Пиер е комерсиалното лице на бизнеса, а Жак твори аромати. За времето докато Жак и Пиер управляват компанията семейният бизнес, процъфтява и се популяризира по света.

По тяхно време модата и разкошният живот не се ограничават вече до определени избраници. Добрият вкус се налага като национален въпрос, докато младата република празнува своите двадесет и пет години. От дамска страна модата се движи около жената-цвете и жената–богиня. Закопчаният корсет, корсета с дантели, лансираните Дусе, Пакуин и Руф стават хит. Това е епоха на разцвет на бельото, на черните чорапи, виждащи се при френския кан-кан, който действа обидно на някои, но и забавлява в същото време.

Герлен правилно се е ориентирал с преместването на „Рю де ла Пе”, тъй като Плас Вандом сега е в центъра на Париж. Известните вечерят в Максим, където двата свята се смесват. Аристократи от старата школа, велики князе на индустрията и бизнеса се пресичат с автентични княгини и други, които са по-малко популярни. Всички те нямат друга цел, освен да харчат.

В Париж твори Анри дьо Тулуз Лотрек. "Голям малък човек", както го нарича Тристан Бернар, символизиращ раждащия се ХХ век, нежен и циничен, жадуващ по простора и мрака, разменящ старите условности срещу новите световъртежи. „Eau de Cologne du Coq” /”Одеколон дьо Кок”/ е парфюм на хората, които рискуват да хвърлят едно око на „Мулен Руж”. Колет пише новелите си и се осмелява да си отреже косата, Маргарита Лонг твори в областта на музиката, а Мария Кюри прави открития. Във всички области, жената се освобождава и придобива ново измерение, както парфюмът "Jicky" предвещава.

Индустриалната революция вълнува умовете и изненадващи открития се появяват на бял свят – телефонът, радиото, киното. В такива времена Пиер е начело на управлението на бизнеса, а Жак е творческото начало в Герлен.

Появяват се нови парфюми, така както и нови продукти за грижа на лицето. През 1895г. „Crème Huvé” /„Крем Хюве”/ има хидратантни свойства и коригира вредите от слънчевите лъчи, но най-иновативният продукт се явява кремът „Secret de Bonne Femme”/ „Секрет де бонн фам”/, който определено е първият продукт осигуряващ пълна хидратация. Разбиван на ръка и създаден през 1904 той се продава до 90-те години на миналия век със същия успех.

Почти по същото време Жак създава парфюма “Après l’Ondée”/ „Апре Онд”/ с мирис на мокри листа. В него откриваме стъпките на произведението „Запленен от момичета в цвят“ /”À l’ombre des jeunes filles en fleurs”/, което Марсел Пруст няма да публикува цели 12 години и което му донася наградата „Гонкур”.

През 1912 предчувствайки тежките времена, които се задават Жак Герлен създава „L ‘Heure bleue” /”Здрач”/- романтичен парфюм, който Жак описва като посветен на ”частта от денонощието, когато небето е загубило своето Слънце, но още не е открило своите звезди”.

През 1914, точно преди Първата Световна Война, той отваря нов бутик на „Шанз-Елизе” 69. Проектът е на Шарл Мюз, който е проектирал и хотел „Риц”, а декорацията е поверена на артисти от Carrare и стените имат не по-малко от 17 различни вида мрамор.

По същото време Роден и импресионистите виждат компенсациите на своята дързост. Сара Бернар, легендарна френска драматична актриса - идолът на тълпите заедно със Сесил Сорел и Джейн Хардинг, иска от Жак Герлен да направи специален аромат за нея.

Всяко година той пуска на пазара нови аромати: „Quand vient l’été”/ „Когато идва лятото”, „Vague Souvenir”/ „Малък спомен”, „Mi-Mai” „Средата на май” и т.н.

След края на войната Франция е много променена. Всеки се научава да живее с всеки. Всеки има шанс в този свят, където стените са паднали. Навлиза се в един свят на несигурност, но и на възможности. За да се забрави миналото, всеки иска да живее интензивно, лудо. Париж приема ново лице. Ток осветява пътища, автомобили като Panhard или De Dion Bouton, монополизират булеварди, смели жени откриват глезените си благодарение на Пол Поаре, изоставили своите корсети и дантела.

Много скоро Коко Шанел в Париж определя женската елегантност и повдига подгъва на полите до коляното. Дългата рокля е запазена само за вечерите. Започва откриването на рекламата, спорта, авиацията. Животът е страстен и празненства, които се правят са също така блестящи, като обшитите с пайети рокли.

В тези объркани години компания Герлен се опитва да даде на жените, които изглежда започват да губят своята загадъчност и се лишават от всичките си оръжия, ново възраждане на неочакван чар.

На мода са железниците. Симплон–Ориент Експрес и Транссибирската линия раждат нови мечти. Пучини прави своя триумф с "Тоска" и "Бохеми". Но Япония е страната, която ще се превърне в културна атракция. Ето защо не е изненада, че Жак Герлен слага име на новото си творение "Mitsouko"/”Мицуко”/ - пo името на героинята на романа „Битката”/”La Bataille”/ на приятеля му Клод Фарер. В превод от японски "Mitsouko" означава „тайна” и именно този аромат е съчетал тайнствен прекрасен букет от шипр и плодов аромат. Формулата му според Жан-Пол Герлен /внук и наследник на Жак/ е "мечтаната миризма на женска кожа".

Плодотворен и брилянтен Жак Герлен живее отшелнически в лабораторията си и създава „Jasmin”/"Жасмин"/, „Bouquet de Faune”/ "Букет от природата"/ във флакон от кристал Lalique. Тези парфюми следват едни след друг без да си приличат, като винаги имат един и същ жасминов свързващ ги аромат, който Герлен има във всичките си творения. След вдъхновена почивка на Ривиерата и цитрусовите плодове, през 1920 г. се ражда – „Eau de fleurs de Cédrat”/ "Цветна вода от Седра"/.

По това време Париж е център на света, космополитен, артистичен и с голяма творческа сила. "Париж е празник", пише Хемингуей и участниците на този забързан живот, се наричат Ага Хан, Стравински, Дали, Пикасо, Кокто, Брак, Макс Ернест, Миро и Дягилев, създателят на руският балет. Голям приятел на Жак Герлен, той композира за него парфюм, който е целият финес и чувственост – „Coque d’Or”/"Златна черупка"/, чиято бутилка е вдъхновена от възела на папионка, в тъмно синьо, от кристал на Baccarat и златно покритие.

С хумор, Герлен пуска на пазара новото си хрумване „Poudre aux ballons”/ „Пудра от балони”/ в кутийка напомняща първата фамилна фабрика на Плас де Л’Етоал. Гримът напуска ложите на комедиантите и навлиза в буржоазните апартаменти.

Жените приемат новия молив Кохл - "Lynx", която позволява сложен грим на очите, но все пак с вкус. Едновременно с това червилото „Rose Lip Bengale” има незабавен успех. Неговата продълговата форма е в перфектна хармония с издълженият стил, навлязъл с Арт Деко.

Създаването на „Rouge d’Enfer” /"Адско червено"/ илюстрира взискателния стремеж на Герлен за красив жест, интелигентен, луксозен и практичен. Това революционно червило с голяма трайност и най-вече поради незабравимия си изтънчен дизайн, който е патентован през 1924 г.

В историята на Франция годината 1925 бележи крайъгълен камък. Международното изложение за Декоративно-приложни изкуства, инсталирано във фоайето на Гран Пале състояло се през същата година, връща на парфюмерията полагащото ѝ се заслужено място. Тя се нарежда сред индустрията за луксозни стоки.

Вдъхновен, Жак Герлен композира през 1920г. парфюмът „Shalimar” /"Шалимар"/, който ще постигне световен успех през 1925 година. Флаконът на този парфюм е проектиран от Реймон Герлен, син на Пиер, представляващ дружеството на тази изложба и символизира Декоративните изкуства - иновативни и богати, които се отразяват в най-редките и най-екзотични материали.

„Шалимар” е парфюм на агресивната мекота на ръба на забраненото, първият ориенталски аромат. Името му идва от ботаническата градина на Срингар,(Sringar), която Шах Жахан създава в памет на неговата съпруга Мумтаз Махал и спомена по техните страстни срещи в цъфналите градини Шалимар-в превод от санскритски, което означава:”храм на любовта”.

Успехът поражда успех. Герлен създава пудрата „Poudre, C’est Moi” /"Пудрата, това съм аз"/, чието име изплагиатства от известната фраза на Луи XIV: „Le roi, c’est moi” /"Кралят, това съм аз!"/. Тя веднага е приета с въодушевление и я прави символ на лукса , дързостта и чувствеността. Нежната текстура е положена в кутия, чийто дизайн е вдъхновен от Кралят-слънце Луи XIV.

Париж продължава да заслепява и новостите се появяват една след друга. Градът е обхванат от стремежа към нова естетика и отрицанието ражда нови идеи. Науката и музиката не са изолирани от това. Пол Лажвен и Луи дьо Бройл продължават работата на Кюри. Равел току-що е написал оркестровото си произведение – Болеро, композитора Камий Сен-Санс и Франсис Пуленк-музикантът на спонтанността, споделят впечатленията си в дълги разговори, докато Сати композира ексцентрични и новаторски произведения. В живописта фовистите, кубистите и сюрреалистите безкрайно дискутират своите теории. Пикабиа и Бретон скандализират. Жид, Клодел и Валери привличат тълпи от последователи. По същото време в тайната си лаборатория, Жак Герлен създава нови аромати с неотслабваща сила. "Djedi" и "Guerlilas" красят витрините на магазин на Шанз-Елизе, исканията за поръчкови парфюми се умножават.

Универсално безспорен и неоспорим парфюмерист Герлен вече има сто годишна история на съществуване. От 1926 г. дъщерни дружества са били създадени като в Берлин, така и в Ню Йорк през 1927 година.

Светът кипи. Далечни страни като Япония и Китай, където са открити художествените богатства по време на последната изложба на декоративни изкуства, подхранва желанието да отиде и да се видят тези чудеса на място. Герлен отговаря на това искане и се появява аромата “Liu”/"Лиу", вдъхновен от героинята на операта на Пучини – „Турандот”, с флакон във формата на китайска кутия чай, направен от кристал Baccarat.

Ражда се ново изкуство - киното. То ще се научи да говори. Луи Делюк, Рене Клер и Авел Ганс изобразяват чудеса, които след около петдесет години ще изкушават във филмовите клубове. Появява се нов аромат. Аромат, който е „другаде”. Желанието за екзотика, желанието да отидеш на края на света, Жак въплъщава в парфюма „Sous le vent”/ "Под вятъра", който е посветен на Жозефин Бекер, чиято екстравагантна личност той обожава.

Популяризира се автомобила. Рено и Ситроен дават възможност за пътуване и „Рали Монте Карло” е показателен за техническия напредък на света. Но самолетът обещава най-големите пътешествия. Само прелитането над океаните и високите планини са все още проблемни, но героичните пилоти, сред които Мермос, ще се стремят да превъзмогнат този проблем.

През 1933 г., годината на създаването на Ер Франс, Герлен, който винаги е бил чувствителен към приключенията, създава парфюма „Vol de Nuit” /„Нощен полет”/. Това със сигурност е един от най-изтънчените аромати на Жак Герлен. Аромат вдъхновен и кръстен на известния роман на приятелят му Антоан дьо Сент-Екзюпери. Аромат, който възхвалява смелостта, героизма и отчаяният стремеж към достигане на поставената цел.

През 1935 г. продължавайки полета си, Герлен отворя втори бутик на Плас Вандом, чиято украсата от прост бял мрамор подчертава красотата на парфюмените флакони. Минимализъм преди времето си, което потвърждава идеята, че чистата и истинската красота никога не излиза от мода.

Наред с дейността си на парфюмерист, Жак Герлен постоянно развива и продуктите за грижа и поддръжка на кожата, както и грима. От този момент нататък гримът става не само кокетство, но и изкуство. Изкуство, което се възползва от естествените тонове на кожата и подчертава формата на лицето откривайки неговите преимущества.

Жените от 1930г. не излизат нито без шапка, нито без грим. Ако очите са все още дискретни, чувствеността се вижда по устните, които са внимателно изрисувани. Слънцето на Холивуд хвърля лъчите си върху цяла плеада от знаменитости. Тогава през 1936г. Жак лансира “Vega”/"Вега"/, парфюм с името на най-ярката звезда. При гримът лозунг е: „Червено!”. Новостите на Герлен са на основата на този цвят, червилото „Rouge Automatique”/ „Автоматично червено” се отваря лесно с една ръка или пък „Nouveau Rouge”/ "Ново червено", което е течно и позволява красива игра и блясък на тоновете.

Жените са загрижени за тялото си и за следите от възрастта по лицето. За някои, спортът става основен елемент за здравословен начин на живот. Тук трябва да се отбележи задължителната ваканция, въведена от Народния фронт.

Хидратацията е по-актуална от всякога. Новият „Crème au Citron”/"Крем Лимон" защитава и съблазнява със своя дискретен цитрусов аромат. Мургавият тен е на мода и Герлен създава продукт за тен без слънце, „Teint Doré par le Soleil”/ "Златен Тен от Слънцето", около петдесет години преди „Terracotta”/ "Теракота".

През 1939 г. винаги напред за времето си, Герлен стартира откриването на салона си за красота на първия етаж на „Шанз-Елизе”. Много бързо жените се тълпят на това ново място на елегантност, декорирано от Кристиан Берар, Жан-Мишел Франк и неговата мебелировка с меки и елегантни линии, Джакомети и неговите аплици-цветя. Небесно синьото и девственото бяло се съчетават, създавайки спокойствие, необходимо за масажа разработен от Dr. d’Aubiac.

Прилага се ефективността на лосиони и спрейове, кремове срещу слънчевите лъчи и преди всичко новите маски за лице, които притежават мощен клетъчно-регенериращ ефект. Всички клиентки искат отново известния мазен руж – „Guerlain’s Scarlet”/ „Герленовата Скарлет”, който е с огромен успех и от другата страна на Атлантика, както и линията соларни продукти, която въпреки десет годишното си съществуване остава пионер, благодарение на доказаната си ефективност - „Huile pour brunir”/"Масло против слънце", „Huile contre le Soleil”/"Масло за загар" и невероятният „Crème de jour contre le Soleil et les Taches de Rousseur’/ "Дневен крем срещу слънце и лунички”.

Небето над Европа отново се смрачава. Компанията Герлен също е свидетел и преживява и Втората Световна война. Когато последните куршуми изсвистяват над покривите на Париж, когато Шанз-Елизе е бил в руини, Пол Валери пише: "Ние знаем, че сме смъртни и тогава се научаваме да се усмихваме и отново да вярваме в мира”. Тогава в бутика на Герлен на Шанз-Елизе, американските войници се редят на опашка. Те вземат със себе си част от Париж в Мичиган или Илинойс. Заводът в Бесон-ле-Брюер, който претърпял два бомбени атентата е изоставен и новата много по-голяма индустриална зона, се установява в Курбевоа, все така близо до Париж.

Герлен събира заедно производството на парфюми, грижа за кожата, грима и опаковането им. В един тесен офис-лаборатория, Жан-Пол Герлен, внукът прави своите първи цветни гами за грим, редом с дядо си Жак. Изчаквайки официалното си откриване, заводът в Курбевоа е под ръководството на Жак Герлен и синът му Марсел.

Жан-Пол Герлен

Това следвоенно време е свидетел на развитието на технологиите във всички области: самолети, влакове и коли се състезават за бързина и удобство, радиото и телевизията споделят живота по света, философите анализират отново въпроса, поставян вече през 1602 г.: "Да бъдеш или да не бъдеш?". В кафенето „Дьо маго” Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар пишат и определят екзистенциализма, докато Малро и Камю следват паралелни пътища. В това изобилие от идеи Жак Герлен създава "Dawamesk"/”Дамаск”, един парфюм, озаряващ като песните на Греко или Превер и в кристален арт флакон на Baccarat.

Френската мода винаги е на преден план. Жак Фат и Роша създават жените цветя, докато Диор изумява с новия „new-look”. Жените откриват найлоновите чорапи и своята женственост, които триумфират като синоними на радост и еротика с добър вкус.

New Look, Dior

Създаденият през 1940г. хидратантен крем "Crémaliment" има отново успех. Неговата лека текстура и високо овлажняващите и подхранващи съставки съблазнява жените. Съвършенство на красотата се превръща в тема номер едно в женските списания.
„L’Émulsion d’Ambroisie”/"Емулсия от Амброзия", която открива ерата на серумите, обещава защита и еластичност на кожата и изпълнява обещанията си. Неговата опаковка във флакон, който напомня черупка от яйце, има с какво да изненада!

При гримът - пудрата "Visage de Nuée", превзема бързо жените, които искат безупречен тен. Носенето на шапки бавно се превръща в отживелица за да остави на въздух прическите с очарователни букли. Флаконът на ”Fleur de Feu” /"Огнено Цвете"/ съблазнява като уникалния глас на Мария Калас и невероятни творения на балетите на Бежар.

Компанията Герлен изкачва нови върхове. Жак Герлен се грижи за малкия си внук Жан-Пол да е посветен в тайните на създаването на парфюми. Малко е недоволен, защото той няма необходимото образование, но усеща и залага на вродения му природен талант, обусловен от гените на предците Герлен. През 1955 г., парфюмът “Оde”/"Ода" е създаден и от двамата. Той представлява цветен импресионизъм а ла Герлен, напомнящ любимите растения на двамата си създатели: роза, жасмин, ирис. Тази поема от аромати ще бъде последното творение на Жак, който, който определя Жан-Пол за свой наследник през 1956 година. Успехът на Герлен продължава да расте и изисква отваряне на трети бутик.

През 1957 г., на „Рю дe Паси” 93, в сърцето на 16-ти район, е открит новият бутик, който е уютен като будоар. Жената трябва да бъде идеална и дъхът на свободата дошъл след войната постепенно изчезва. Красива, елегантна, поддържана чак до върховете на пръстите си, ухажвана, жената на 1950 се завръща у дома, като съпруга, майка, домакиня. За тази жена, загрижена за външния си вид, лабораториите Герлен продължават своите традиции и създават почти едновременно, крем „Supernourrissante "/„Супер подхранващ”, чиито регенериращи и овлажняващи свойства ревитализират тъканите, предотвратяват бръчките или обещават намаляването им, докато „Crème acide PH 5,5” е насочен към мазната кожа.

През 1955 г., лансирането на крема "Hydroserum"/„Хидросерум” позволява на Герлен да се утвърди в областта на хидратацията на кожата. Този серум в капсули е малка революция. Неговата силна концентрация от активни елементи носи на регенеративните клетки на дермата биологични елементи, от които тя се нуждае. През тези години на изследвания върху клетките на кожата, Герлен не забравя грима. През 1954 г. той предлага червило, което определя като: „Тrois rouges, deux gestes, un étui et les mains propres”, игра на думи: "Три червени цвята, два жеста за нанасяне, една кутийка и чисти ръце при употреба”.

Две години по-късно, това творение на практичността ще бъде допълнено от неизтриваемото червило "Rouge G де Guerlain", което ще има световен успех. И младият Жан-Пол, току-що излязъл от младежките си години е с престижната, но рискована роля - дизайнер. Той е сега е властелинът на къщата Герлен!

Внук и дядо - Герлен